Европейска заповед за запор
европейска заповед за запор GMP Connsult Ltd.

Европейска заповед за запор

От 18.01.2017 г. в българското законодателство се въведе нова процедура за събиране на вземания наречена европейска заповед за запор на банкови сметки. Мотивите на приемането на новата за България европейска заповед за запор са транспониране на европейски регламент – Регламент (ЕС) № 655/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 15 май 2014 г. в нормите на българския Гражданско-процесуалния кодекс (ГПК).


Европейската заповед за запор е алтернативна мярка за кредитора за бързо запориране на средства по банкови сметки на длъжника на територията на целия Европейски съюз

В същото време тя предвижда достатъчно гаранции за защита правата на длъжника срещу злоупотреба от страна на кредитора. Това става чрез подаване на молба за отмяна до компетентния съд в определени случаи, които ще бъдат разгледани по-долу.

1. По какви дела може да се издаде?

Европейската заповед за запор се прилага по отношение на парични искове по трансгранични граждански и търговски дела, с изключение на  данъчни, митнически или административни дела, както и дела, по които се търси отговорността на държавата за действия или бездействия при упражняването на държавна власт. Европейската заповед за запор се използва в случаите, в които кредиторът е с местоживеене в една държава членка, а съдът и банковата сметка, която подлежи на запориране, се намират в друга. Или когато съдът, който разглежда молбата, се намира в една държава членка, а банковата сметка – обект на заповедта за запор, е в друга.

2. Компетентен съд

Компетентнен е първоинстанционният съд, който трябва да разгледа спора по същество, ако нейното издаване се иска преди предявяване на спора по същество. Предвидена е възможност да се издаде европейска заповед за запор във всяко положение на делото, включително в рамките на разглеждането му пред последната съдебна инстанция – касационния съд.

3. Основания за издаване

Кредиторът следва да представи достатъчно доказателства. Чрез тях съдът трябва да се увери, че е налице спешна необходимост от мярка за защита. Както и да учреди гаранция, с която да се предотврати злоупотреба с процедурата. Гаранцията може да е парична, банкова или под формата на ипотека. Във всички случаи тя представлява една предпазна мярка за длъжника, тъй като на този етап той не се уведомява за молбата за заповед за запор. Нито пък се изслушва преди издаването на заповедта. Това се прави с цел да се гарантират “ефектът на изненадата” за длъжника. Полезният ефект е за кредитора, който се опитва да събере дълга си. В крайна сметка, новият правен инструмент има за цел не само да удовлетвори интереса на кредитора, но и да установи баланс в отношенията му с длъжника.


В случай че кредиторът няма достатъчно информация за своя длъжник или негова банкова сметка, той има възможност да поиска от съда да получи необходимата информация

Това се иска от съда, в който е подадена молбата за издаване на заповедта за запор. Той, от своя страна, иска от информационния орган на държавата членка по изпълнение (в България това е Министерство на правосъдието) да получи информацията за установяване на банката и на сметката на длъжника. Всички имащи отношение към получаването на информацията органи са задължени да действат експедитивно. Сроковете за издаване на европейска заповед за запор са различни в зависимост дали кредиторът се е сдобил със съдебно решение или не. Те са 5 или 10 работни дни след като кредиторът е подал молбата си.


4. Признаване и изпълнение

Заповед за запор, издадена в държава членка се признава в другите държави членки, без необходимост от специална процедура. Подлежи на изпълнение в другите държави членки без да има декларация за изпълнителна сила. Компетентен орган да изпълни заповедта за запор е съдебният изпълнител.

След като банката получи заповедта за запор, я изпълнява веднага. Тя трябва да направи необходимото тази сума да не бъде прехвърляна или теглена от сметката и да прехвърли сумата в специална сметка за целите на запора. При определени условия на банката се разрешава (ако това е поискано от длъжника) да освободи запорираната сума и да я прехвърли по сметка на кредитора. След налагането на запора се предвижда уведомяване на длъжника в кратки срокове.

5. Възможни средства за правна защита

Средствата за защита срещу европейската заповед за запор са:

1) молба до компетентния съд за отмяна или изменение или

2) молба до компетентния съд или до съдебния изпълнител за прекратяване или ограничаване на изпълнението на заповедта при наличие на определени условия.

3) Също така е възможно длъжникът и кредиторът на основание, че са се споразумели, да подадат съвместно молба до съда, който е издал заповедта за запор, за отмяна или изменение на последната или до съдебния изпълнител за прекратяване или ограничаване на изпълнението на заповедта.

Съдът, който е издал заповедта за запор, може по собствена инициатива да измени или отмени заповедта поради променени обстоятелства.


Европейската заповед за запор е обвързващ и пряко приложим правен инструмент на ЕС. С него се установява нова европейска процедура при трансгранични дела. Тя дава възможност за ефикасно и бързо запориране на средства по банкови сметки. Процедурата е допълнително средство за кредитора. Той има свободата да използва всякаква друга процедура за получаването на еквивалентна мярка съгласно националното си право.

Close Menu